Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в рубриката „Кой сте Вие, докторе?“
При нас никой не казва "Това не е моя работа", а пита има ли нещо, което трябва да се свърши, казва още хирургът
Д-р Георги Желев завършва медицина в МУ - София през 2005 г. и придобива специалност "Хирургия" след специализация в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ". Професионалните му интереси са в областта на миниинвазивната и лапорасокпоската хирургия.
Придобива научна и образователна степен "доктор" след защита на дисертационен труд на тема „Лапароскопско лечение на заболяванията в хепатопанкреатобилиарната зона”с научен ръководител акад. Дамян Дамянов.
В момента е част от екипа на Клиниката по хирургия към Клиничен център по гастроентерология в УМБАЛ "Царица Йоанна - ИСУЛ".
Д-р Желев, как избрахте да се посветите на медицината?
Още като ученик в 10-ти клас в гимназията реших, че медицината ме привлича, стана ми интересно устройството на човешкото тяло и всичко, свързано с изучаването му. Колкото повече навлизах в тази материя, толкова повече ми се искаше да задълбочавам знанията си, да откривам нови неща. Има и друга причина – моята майка е лекар, това също изигра роля за избора ми.
А как решихте, че точно хирургията е Вашата специалност?
Хирургичните специалности винаги са ме привличали, защото в тях резултатът е видим, ясен, той е пред очите веднага, не може да остане незабелязан. В хирургията ме привличат динамиката, разнообразието. И това, че се работи и с главата, и с ръцете!
Кои са Вашите учители, на които дължите най-много за формирането си като специалист?
На първо място акад. Дамян Дамянов. За мен той е много повече от учител в тясно професионалния смисъл на тази дума. Каквото и да кажа за него и за ролята му в моето изграждане, ще бъде малко – той ме научи да мисля и да анализирам, да подреждам и да систематизирам, да бъда взискателен и критичен към себе си. Научил съм много и от д-р Петър Първанов, проф. Бойко Коруков, проф. Николай Пенков.
Какви качества трябва да притежава един лекар, за да стане добър хирург?
Да има силна воля, да бъде търпелив към несгодите и да бъде готов да се сблъска с много препятствия по пътя. Да е готов за много лишения – много повече от това, което си представя в началото. Да загуби приятели.
Също така мисля, че е важно да формира у себе си любознателност, посветеност и човеколюбие.
За нас, лекарите поставянето на диагнози е професия, назначаването на лечение също, за пациента обаче не е същото.
Той е в стрес и ние трябва да съумеем да му обясним какво го очаква, как искаме да направим всичко, на което сме способни, за да му помогнем. Трябва да умеем обаче да говорим и за рисковете, защото в медицината и особено в хирургията винаги има риск, има и грешки.
Ние, хирурзите се сблъскваме и с обричащи диагнози, това също е част от ежедневието ни. И се изисква особено умение и особен кураж, за да говорим по този въпрос с болния и близките му.
Какво е усещането, когато загубите пациент?
Малко е да се каже, че е изключително неприятно. Винаги се питам дали съм взел правилното решение, дали съм направил всичко, дали е бил възможен друг подход, до каква степен моята намеса е ускорила края му...
Как се промени хирургията през последните години – като възможности, методи, ниво на риск?
Промени се много и продължава да се променя с бързина, която на моменти е трудно да бъде осъзната и осмислена. Преди 17-18 години, когато навлизах в тази специалност, миниинвазивните колоректални операции бяха изключение. Днес 80% от всички интервенции, които правим в нашата клиника, са лапароскопски. Хирургията става все по-технологична и все по-технократска. Все по-голям дял ще имат и роботизираните операции.
Развитието е толкова голямо и значимо, че понякога промените идват със седмици, дори не с месеци.
В нашето съвремие сме облагодетелствани от бързия достъп до нова информация – вече не ходим в библиотека, не поръчваме статии по пощата и не чакаме месец, за да ги получим. Можем просто да влезем в интернет и да достигнем за минути до онова знание, което ни е необходимо. А то остарява толкова бързо в наши дни, че съвсем скоро се оказва, че отново нещо се е променило.
Какво Ви прави щастлив в професионално отношение?
Това, че работя в силен и сплотен млад екип, в който има изградени искрени приятелски отношения. При нас никой не казва „Това не е моя работа“, вместо това питаме има ли нещо, което трябва да се свърши.
Кои са любимите Ви занимания за свободното време?
То е толкова малко... Обичам да бъда със семейството и децата си. Правим планински преходи, харесва ни да бъдем в планината. Играя тенис, карам ски. Обичам и да се виждам с приятели, ценя много моментите, които мога да прекарам с тях.
Кое е любимото Ви време от денонощието?
Вечерите, когато е тихо и спокойно, но и ранната сутрин най-вече. Смятам, че мъжът трябва да става рано! Не в 9-10 часа, а рано. Тогава започва денят, тогава се върши сериозна работа.
Какво искате да пожелаете на младите лекари, които сега тръгват по пътя към голямата хирургия?
Да имат търпение и желание за работа. Да имат дързост и да работят над себе си, да се усъвършенстват и да вървят смело напред.
Източник: zdrave.net
