Изменен и допълнен

София, 10.06.2008 г.

П Р А В И Л Н И К

за условията и реда при извършване на прегледи, изследвания и хоспитализации

в УМБАЛ “Царица Йоанна - ИСУЛ” ЕАД

 

РАЗДЕЛ І

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Този Правилник урежда:

Чл. 1. Условията и реда за достъп на пациентите до параклиничните и клиничните звена на УМБАЛ „Царица Йоанна ИСУЛ” ЕАД /болницата/.

Чл. 2. Организацията и координацията на дейността при извършване на прегледи, изследвания и хоспитализация, както и регистрацията на пациентите на “входа” и “изхода” на болницата.

Чл. 3. Движението и оформянето на медицинската болнична документация.

Чл. 4. Контролът върху дейността на всеки един етап от нейното осъществяване.

РАЗДЕЛ ІІ

УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕГЛЕДИ, ИЗСЛЕДВАНИЯ И ХОСПИТАЛИЗАЦИИ

Чл. 5. (1) Пациент на болницата е всяко лице, което е регистрирано и се намира под лекарски грижи, независимо от статута му по Закона за здравното осигуряване.

(2) Пациентите се насочват за преглед от длъжностно лице в регистратурата на ДКБ.

Чл. 6. (1) Прегледи, консултации и изследвания на здравноосигурените лица, които имат медицинско направление по Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ от лекарите в извънболничната медицинска помощ за преглед, консултация и/или изследване при лекар-специалист, се извършват без заплащане от пациента в Медицинския и дентален център „ИСУЛ-Царица Йоанна” ЕООД /центъра/.

(2) Всички амбулаторни прегледи и/или изследвания на пациенти се извършват срещу заплащане по ценоразписа на болницата.

(3) Не се заплаща прегледа при приемането и два консултативни прегледа препоръчани в епикризата в срок от един месец след изписването за хоспитализирани пациенти по клинична пътека. Консултативните прегледи след изписването могат да бъдат извършени от лекар в приемно-консултативния кабинет на съответната клиника в ДКБ или от лекуващия лекар в стационара.

(4) Консултативните прегледи по ал. 3 се извършват без направление №№ 3, 3А, 4 от извънболничната медицинска помощ.

(5) В стационарните звена на болницата могат да се извършват само платени прегледи и изследвания и консултативни прегледи след изписване на пациенти, които са били хоспитализирани по клинична пътека.

(6) Пациентите, които се насочват за платени прегледи и изследвания в стационарните и параклиничните звена, трябва предварително да заплатят в касата на болницата желаната от тях медицинска услуга.

(7) Началниците на клиники съставят график за часовете, в които се извършват консултативни прегледи от лекуващите лекари в стационара, както и график на лекарите по дни и часове (само след 14 часа в работни дни), в които ще извършват в стационара платени амбулаторни прегледи и изследвания. Графикът с часовете за консултативни прегледи, и с дните и часовете за платени амбулаторни прегледи и изследвания се поставя на видно място и се спазва задължително от гражданите и служителите.

(8) Изследванията в диагностично-консултативните кабинети, отделенията и в лабораториите се извършват след представена история на заболяването за хоспитализираните пациенти, фактура /фискален бон/ за платените пациенти или фиш /направление/ за отчитане на дейност по договорни взаимоотношения.

Чл. 7. Определят се следните видове хоспитализация:

1. Планова хоспитализация на задължително здравноосигурени лица;
2. Платена планова хоспитализация;
3. Спешна хоспитализация;
4. Спешна хоспитализация, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване /за пациенти, които са здравнонеосигурени и нямат доход и/или лично имущество/.

Чл. 8. (1) Планов прием на пациент се извършва при условие, че е на лице индикация за хоспитализация, и се заплаща от здравноосигурителната каса по клинична пътека или по ценоразписа на болницата.

(2) Спешни хоспитализации на болни, които не са здравно осигурени също могат да бъдат платени за целия болничен престой по ценоразписа на болницата.

(3) За спешно хоспитализирани здравнонеосигурените пациенти, които нямат доход и/или лично имущество се информира РЦЗ, като се представя финансов разчет за направените разходи за лечение.

Чл. 9. (1) Пациентите постъпват в ДКБ на болницата с Направление за хоспитализация /бланка МЗ-НЗОК № 7/, попълнено от общопрактикуващ лекар, специалист от извънболничната или болнична помощ, структурите на „Спешна помощ”.

(2) На пациентите, насочили се сами към болницата, се извършва преглед и/или консултация и ако отговарят на индикациите за хоспитализация, в приемния кабинет задължително се попълва Направление за хоспитализация /бланка МЗ-НЗОК № 7/.

(3) При отсъствие на индикация за хоспитализация пациентите по предходната алинея заплащат прегледа и/или консултацията по ценоразписа на болницата.

Чл. 10. (1) Всички хоспитализации се осъществяват чрез приемните кабинети на болницата.

(2) В приемните кабинети плановата хоспитализация се извършва по регистър-лист на чакащите болни.

(3) Пациентите, които заплащат изцяло лечението си могат да бъдат приети веднага, ако няма чакащи за платена хоспитализация.

Чл. 11. (1) Медицинската сестра в приемните кабинети представя до 14.00 часа на всеки работен ден на главната медицинска сестра броя на хоспитализираните лица от листата на чакащи за обобщаване и контрол на информацията.

(2) Главната медицинска сестра отговаря за правилното водене на листата на чакащите и ежедневно обобщава и предава в Министерство на здравеопазването информация за свободните легла в болницата.

(3) В края на всеки месец главната медицинска сестра представя на заместник-директора по административната и правната дейност обобщена информация за водените листи на чакащи.

Чл. 12. (1) Планов прием на пациенти се осъществява само в работни дни от 8.00 до 14.00 часа.

(2) Спешен прием на пациенти се осъществява денонощно.

Чл. 13. След извършване на преглед и при наличие на индикация за планова хоспитализация пациентът се включва в листата на чакащите, а при наличие на индикация за спешна хоспитализация пациентът се приема във възможно най-краткия срок.

Чл. 14. (1) В приемните кабинети се прави предварителен разчет за платените хоспитализации, след което сумата се заплаща в касата на болницата преди приемането на болния. Екземпляр от фактурата /номер на фискалния бон/ се поставя /вписва/ в историята на заболяването.

(2) Платеното лечение включва цената на леглоденя за целия период на лечение. Хоспитализираните пациенти за платено лечение заплащат и цената на лекарствата, храната, изследванията и процедурите, съгласно ценоразписа на болницата.

(3) За пациентите, които заплащат лечението си, както и за пациентите за безплатно лечение по отношение на потребителската такса, при изписване се прави калкулация на разходите и същите заплащат възникналите по време на лечението допълнителни разходи в касата на болницата (изследвания, лекарства, леглодни, потребителска такса и др.), като екземпляр от фактурата /номер на фискалния бон/ се поставя /вписва/ в историята на заболяването.

Чл. 15. (1) Здравноосигурените лица заплащат потребителска такса по чл. 37, ал. 1, т. 2 от ЗЗО в размер на 2% от минималната работна заплата за страната за всеки ден болничен престой, но не повече от 10 дни годишно.

( 2 ) Броят на дните, за които здравноосигуреното лице е заплатило потребителска такса, се установява с копие на платежен документ (включително и от друго лечебно заведение за болнична помощ през календарната година), което се поставя в историята на заболяването.

( 3 ) От заплащане на потребителска такса се освобождават лицата със заболявания, определени с приложение към НРД /Списък на заболяванията, при които здравноосигурените лица са освободени от заплащане на потребителска такса/ или освободени от заплащането на другите основания по чл. 37, ал. 2 от ЗЗО.

( 4 ) Основанията за освобождаване от заплащане на потребителска такса се удостоверяват с копие на документа, което се поставя в историята на заболяването.

( 5 ) За документ се признава епикриза за съответното заболяване по списъка към НРД /не е основание за освобождаване от заплащане на потребителска такса приемната диагноза/; ЕГН за малолетни и непълнолетни; удостоверение от Бюрото по труда, че лицето е регистрирано като безработно за неработещите членове на семейството; военна книжка за военнослужещи на наборна военна служба; документ, удостоверяващ, че лицата са пострадали при и по повод отбраната на страната, че са ветерани от войните или военноинвалиди; удостоверение от съответната социална служба, че лицето получава помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; документ от съответното заведение, че лицето е без доходи и е настанено в дом за деца и юноши, в дом за деца от предучилищна възраст или в дом за социални грижи; служебна карта, удостоверяваща практикуване на медицинска професия за медицински специалисти.

РАЗДЕЛ ІІІ

ОРГАНИЗАЦИЯ, ОФОРМЯНЕ И КОНТРОЛ НА СПЕЦИАЛНАТА МЕДИЦИНСКА ДОКУМЕНТАЦИЯ

Чл. 16. Дейностите, извършени при преглед, консултация, изследване, манипулация и хоспитализация задължително се документират.

Чл. 17. (1) В приемно-консултативните и спешните кабинети се създават следните журнали:

1. журнал за преминали в кабинета пациенти;

2. журнал за консултативни прегледи на пациенти /след изписването/.

(2) В клиниките и техните специализирани кабинети се създават следните журнали:

1. журнал за преминали платени амбулаторни пациенти в стационара;

2. журнал за консултативни прегледи на пациенти /след изписването/.

(3) В диагностично-консултативните кабинети, отделенията и в лабораториите се създават следните журнали:

1. журнал за преминали в кабинета, отделението, лабораторията пациенти;

2. вторичен журнал за извършени изследвания по сектори, вид изследване и/или апарат /ако това се налага от технологичния процес/.

(4) В журнала по ал. 1, т. 1 /преминали в кабинета пациенти/, след поредния номер, задължително се идентифицира видът на прегледа: „първи преглед за планова хоспитализация” – КОД 01; „първи преглед за спешна хоспитализация” – КОД 02; „платен амбулаторен преглед” – КОД 03; „спешен амбулаторен преглед” – КОД 04; „амбулаторен преглед по договор” – КОД 05.

(5) В спешните кабинети се създава само журнал за преминали в кабинета пациенти с идентификацията по ал. 4.

(6) В журнала за преминали платени амбулаторни пациенти в стационара, след поредния номер, задължително се идентифицира видът на прегледа: „платен амбулаторен преглед” – КОД 01; „амбулаторен преглед по договор” – КОД 02.

(7) В журнала по ал. 3, т. 1 /преминали в кабинета, отделението, лабораторията пациенти/, след поредния номер, задължително се прави следната идентификация: „изследване/консултация при планова хоспитализация”–КОД 01; „изследване/консултация при спешна хоспитализация” – КОД 02; „платени изследвания/консултация” – КОД 03; „изследвания/консултация при спешен амбулаторен преглед” – КОД 04; „изследвания/консултация по договор” – КОД 05.

(8) В журналите се записват: пореден номер, дата и час, трите имена на пациента, ЕГН (за чуждестранните граждани, пребиваващи в Република България, които нямат ЕГН, се записва личен номер на чужденеца и дата на раждане), диагноза (изписва се на български език) и/или номер на история на заболяването и клиника (за хоспитализираните пациенти), клас болести по МКБ и код на заболяването по МКБ-10 (за спешните амбулаторни прегледи), номер на фактура или фискален бон (за платени прегледи, изследвания, консултации), име на лечебното заведение или здравноосигурителния фонд (за пациентите по договор).

Чл. 18. Медицинската сестра /лаборант, рехабилитатор/ води амбулаторните журнали за извършени прегледи, консултации, изследвания, манипулации и прием на пациенти.

Чл. 19. След извършване на амбулаторен преглед, консултация и/или изследване медицинската сестра оформя паспортната част на медицинския документ, а лекарят (или медицинската сестра под диктовката на лекаря) отразява резултата. Медицинският документ се подписва от лекаря и се подпечатва в регистратурата на болницата.

Чл. 20. (1) В деня за хоспитализация в приемния кабинет се издава история на заболяването на пациента.

(2) Истории на заболяването на пациенти в спешно състояние се издават от дежурните лекари в часовете след 14.00 часа в работни дни и в празничните и почивните дни.

Чл. 21. (1) История на заболяването се издава след изразено информирано съгласие за хоспитализация.

(2) Медицинската сестра в приемния кабинет е длъжна да информира пациентите за предоставяните допълнителни медицински услуги в съответната клиника, както и да получи информация от пациентите за тяхното желание да изберат своя лекуващ лекар.

(3) В приемния кабинет се попълват следните реквизити в историята на заболяването: 1) паспортна част; 2) причина за хоспитализацията; 3) диагноза на изпращащо заведение и приемен кабинет (диагнозата се изписва на български език без съкращение и код по МКБ-10); 4) придружаващи заболявания – на първа страница, и бележки /ако са необходими при спешни състояние/ на дежурния (приемащия) лекар – обективно състояние, изследвания, фамилия и подпис на лекаря – на втора страница на история на заболяването. Вписва се информация за контакт с ОЗБ и извършен преглед за паразити.

(4) Към история на заболяването се прибавят документ за платена потребителска такса, епикризи от предишни хоспитализации и/или други документи, които имат отношение към хоспитализацията на пациента и/или се изискват по силата на нормативен акт, копие от фактура за платено лечение, копие от фактура за платени допълнителни медицински услуги /за избор на лекар, индивидуален сестрински пост, индивидуален санитарен пост, самостоятелна стая и др./.

Чл. 22. След издаване на историята на заболяването, същата се вписва в регистъра за хоспитализация и пациентите се насочват за приемане в съответната клиника. Историите на заболяването на спешно хоспитализираните пациенти се вписват в регистъра до 8.30 часа на следващия ден или на първия работен ден.

Чл. 23. Началникът на клиниката/отделението определя лекуващите лекари по сектори и стаи.

Чл. 24. В клиниката/отделението старшата медицинска сестра и/или медицинската сестра настанява пациента, вписва името в рапортната тетрадка и докладва история на заболяването на лекуващия лекар, като записва фамилията в определеното поле на първа страница на история на заболяването.

Чл. 25. Старшата медицинска сестра и/или медицинската сестра изготвя температурен лист, класира го в папката на съответната болнична стая и запознава пациента с вътрешния ред в клиниката/отделението. Медицинската сестра, приела пациента в клиниката извършва санитарна обработка.

Чл. 26. Лекуващият лекар се представя на пациента, снема анамнезата, съставя план за лечение, назначава медикаментозна терапия и оформя трета и следващите страници от история на заболяването, и отбелязва с декурзуси хода на лечебния процес.

Чл. 27. В периода на лечение достъп до история на заболяването на пациента имат началника на клиниката/отделението, лекуващият/дежурният лекар, старшата медицинска сестра и медицинските сестри. При извършване на изследвания, манипулации и/или консултации в болницата или в друго лечебно заведение достъп до история на заболяването имат и длъжностните лица /лекар-консултант, медицинска сестра, лаборант, рехабилитатор/ от съответните лечебно-диагностични звена.

Чл. 28. Лекуващият лекар запознава пациента с изследванията и манипулациите, които е необходимо да бъдат изпълнени през болничния престой. Пациентът подписва декларация по образец на МЗ или друг, определен в нормативните актове документ.

Чл. 29. (1) Медицинските сестри са задължени да водят по утвърдения образец следната документация: рапортна тетрадка, тетрадка за назначения, тетрадка за визитация, тетрадка за превръзки.

(2) В температурния лист медицинските сестри вписват температура, пулс, диуреза, дефекация, плануваните от лекуващия лекар изследвания на съответната дата, а лекарят – медикаментозната терапия на пациента.

Чл. 30. При извършване на манипулация се попълва и подписва от медицинската сестра и лекуващия лекар фиш за отчитане на индивидуални консумативи, който се прилага в история на заболяването на пациента.

Чл. 31. При изписване обектовата медицинска сестра прави рекапитулация в температурния лист на изписаните и приложените медикаменти и оставащите заприходява в съответния журнал, съдържащ: заприходено от ИЗ №; трите имена на болния; медикамент; количество; дата. Отприходено на ИЗ №; трите имена на болния; медикамент; количество; дата.

Чл. 32. Началникът на клиниката определя длъжностното лице, което отговаря за попълване на първа страница на история на заболяването: 1) полето “постъпил – изписан – преведен – пролежани дни”; 2) полето “трудоспособност” ако има издаден болничен лист. Броят на пролежаните леглодни се изчислява, като денят на постъпване и денят на изписване се броят за един леглоден, а всеки ден между тях се брои като пролежан.

Чл. 33. При изписване лекуващият лекар: 1) отбелязва с декурзус изписването на пациента; 2) изготвя епикриза; 3) попълва последната страница на история за заболяването “изход от лечението и препоръки” - вписва уточнените дати за контролен консултативен преглед и пациентът се подписва, че е получил екземпляр от епикризата; 4) попълва на първа страница полетата “изход от хоспитализацията”, “след изписването болния е насочен за лечение:”, “окончателна диагноза – МКБ № “, “усложнения” и се подписва в полето “лекуващ лекар”; 5) докладва история на заболяването на началника на клиниката/отделението, който се подписва; 6) предава най-късно на следващия ден след изписването история на заболяването на пациента с попълнени всички реквизити за статистическа обработка. Изключение за по-късно предаване на историята на заболяването за статистическа обработка може да бъде допусне само при пациенти, чиито хистологични резултати ще бъдат получени след изписването.

Чл. 34. (1) При изписване на пациента се изготвя епикриза в 2 екземпляра:

1. първият екземпляр от епикризата се предоставя срещу подпис в история на заболяване на пациента или на членовете на семейството му, или на придружаващите го лица;

2. вторият екземпляр от епикризата се прилага към историята на заболяването на пациента.

(2) При необходимост се издава ново копие от епикризата по цени, утвърдени в ценоразписа на болницата.

(3) Епикризата съдържа следните реквизити:

• Паспортна част;
• Окончателна диагноза;
• Придружаващи заболявания;
• Анамнеза;
• Описание на извършените изследвания в извънболничната медицинска помощ;
• Обективно състояние с локален, соматичен и специализиран статус;
• Параклинични изследвания;
• Консултативни прегледи;
• Терапевтична схема;
• Ход на заболяването;
• Настъпили усложнения;
• Инвазивни диагностични и терапевтични процедури; статус при изписването;
• Изход от заболяването;
• Препоръки за хигиенно-диетичния режим след изписването и назначено медикаментозно лечение след изписването и препоръки за такова;
• Необходимост от контролни прегледи в болницата след изписването;
• Препоръки към ОПЛ на пациента;
• Описание на съпровождащите епикризата изследвания и други документи за служебно ползване;
• Номер, дата и времетраене на издаден болничен лист;
• Имена и подписи на лекуващия лекар и началника на съответната клиника/отделение;
• Печат на болницата.

(4) Изследвания, резултатът от които се получава след изписването на пациента, се предоставят при поискване лично или на членове на семейството или на упълномощени от пациента лица срещу подпис в история на заболяването.

Чл. 35. Изписването на болния се документира в регистъра на хоспитализираните пациенти и историята на заболяването се предава в сектор „Информационно обслужване” в деня на изписването (с изключение на пациентите с хистологично изследване).

Чл. 36. При изписване на болния, същият получава задължително необходимата документация (епикриза, изследвания, протоколи и др.) Епикризата се подпечатва в регистратурата на болницата.

Чл. 37. Всички издадени болнични листа се извеждат в регистратурата на болницата.

РАЗДЕЛ ІV

КОНТРОЛ

Чл. 38. За неизпълнение на настоящите разпоредби виновните длъжностни лица носят административна отговорност.

Чл. 39. Постоянен контрол върху изпълнение на задълженията на длъжностните лица се възлага на началниците на диагностично-консултативните звена в ДКБ и на началниците на клиники.

Чл. 40. Текущ и периодичен контрол върху дейността по спазване на условията и реда за извършване на прегледи, изследвания и хоспитализации се осъществява от заместник-директора по административната и правната дейност и от заместник-директора по медицинската дейност.

Чл. 41. При осъществяване на оперативния контрол изпълнителният директор назначава временни контролни комисии и/или възлага контролни функции на определени длъжностни лица.

РАЗДЕЛ V

ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 1. Този правилник се издава на основание Закона за здравното осигуряване и Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, и другите нормативни актове в областта на здравеопазването, утвърден е от изпълнителния директор на 04.05.2007 г., в сила от 21.05.2007 г.

§ 2. Правилникът се изменен и допълнен на 10.06.2008 г.

 

Начало ^^